„МЫ СИДЕЛИ С ТОБОЙ У ЗАСНУВШЕЙ РЕКИ...”
Даниил Максимович Ратгауз (1868-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НИЙ СЕДЯХМЕ СИ С ТЕБ КРАЙ ЗАСПАЛА РЕКА
Ний седяхме си с теб край заспала река.
Тиха песен рибарска звучеше така.
Зад реката догаряше слънчева сласт...
И тогава не казах ти нищичко аз.
Загърмяха далечни пред нас небеса.
По ресниците твои потече сълза.
Към лика ти се сведох, бях плах, заридах...
И не казах ти нищо, безмълвно седях.
И сега в тези дни аз отново съм сам.
Вече нищо не чакам от идното там.
Отзвуча от сърцето житейският звук,
ах, защо не ти казах аз нищичко тук!
Ударения
НИЙ СЕДЯХМЕ СИ С ТЕБ КРАЙ ЗАСПАЛА РЕКА
Ний седя́хме си с те́б край заспа́ла река́.
Ти́ха пе́сен риба́рска звуче́ше така́.
Зад река́та дога́ряше слъ́нчева сла́ст...
И тога́ва не ка́зах ти ни́штичко а́з.
Загърмя́ха дале́чни пред на́с небеса́.
По ресни́ците тво́и поте́че сълза́.
Към лика́ ти се све́дох, бях пла́х, зарида́х...
И не ка́зах ти ни́што, безмъ́лвно седя́х.
И сега́ в те́зи дни́ аз отно́во съм са́м.
Ве́че ни́што не ча́кам от и́дното та́м.
Отзвуча́ от сърце́то жите́йският зву́к,
а́х, зашто́ не ти каза́х аз ни́штичко ту́к!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Даниил Ратгауз
МЫ СИДЕЛИ С ТОБОЙ У ЗАСНУВШЕЙ РЕКИ...
Мы сидели с тобой у заснувшей реки.
С тихой песней проплыли домой рыбаки.
Солнца луч золотой за рекой догорал...
И тебе я тогда ничего не сказал.
Загремело вдали – надвигалась гроза.
По ресницам твоим покатилась слеза.
И с безумным рыданьем к тебе я припал...
И тебе ничего, ничего не сказал.
И теперь, в эти дни, я, как прежде, один.
Уж не жду ничего от грядущих годин.
В сердце жизненный звук уж давно отзвучал
Ах, зачем я тебе ничего не сказал!
1893 г.
---------------
Руският поет Даниил Ратгауз (Даниил Максимович Ратгауз) е роден на 25 януари/6 февруари 1868 г. в гр. Харков. Завършва юридическия факултет при Киевския университет (1895 г.). Няколко години работи като адвокат, след което се отдава изцяло на литературни занимания. Първите му публикации в печата са от 1887 г. Публикува стихове в десетки издания като „Наблюдатель”, „Новый век”, „Нива”, „Север”, „Сцена и жизнь”, „Дамский мир”, „Всемирная панорама”, „Весь мир”, „Пробуждение”, „Огонек”, „Новый мир”, „Журнал для женщин”, „Синий журнал”, „Вестник Европы” и др. Пише известни романси, композирани от Чайковски, Кюи, Рахманинов, Глиер и др. През 1921 г. емигрира в Германия, а след 1923 г. живее в Чехия. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1893 г.), „Песни сердца” (1896 г.), „Собрание стихотворений” (1900 г.), „Песни любви и печали” (1902 г.), „Новые стихотворения ” (1904 г.), „Полное собрание стихотворений” (в 3 тома, 1906 г.), „Избранные стихотворения” (1910 г.), „Русским женщинам” (1915 г.), „Мои песни” (1917 г.), „О жизни и смерти” (1927 г.) и др. Умира на 6 юни 1937 г. в Прага.